Рекордите по маршрута Ком-Емине

Lubomir-Palakarchev

Любомир Палакарчев държи рекорда за скоростно преминаване близо 3 десетилетия

Скоростното преминаване на маршрута от връх Ком до нос Емине представлява интерес и вълнува спортистите още от 70-те години на миналия век. Опитите за преминаване през годините не са много поради простата причина, че бягането на дълги разстояния и планинското колоездене никога не са били приоритет в развитието на спорта, а по-скоро занимание за ентусиасти и частни клубове. И все пак историята помни няколко върхови постижения на българските спортисти както в планинското бягане, така и при колоезденето.

Любопитен факт е, че въпреки технологичния бум в производството на спортна екипировка и храни за спортисти, постиженията на съвременните атлети не са се подобрили особено през последните 30 години. Друг любопитен факт е, че рекордните времена, които се поставят от бегачи и от велосипедисти, са много близки. Това трябва да подскаже колко тежък е преходът с разнообразието от терени, огромни денивелации и липса на инфраструктура.

 Рекорди – пешеходно преминаване

Кирил Николов - Дизела
Тефтерчето на Любомир Палакарчев

Първите записани данни за скоростно преминаване на Ком-Емине са от 80-те години на ХХ век. Тогава вече е съществувала идеята за рекорд и е било въпрос на време той да се случи. Още през 1986 година планинарите Петко Лазаров, Иван Бойчев, Иван Иванов и Божидар Димитров от туристическо дружество „Планинец“ преминават маршрута за 6 дни. Става ясно, че е възможно и много по-добро индивидуално постижение при добра организация и подходящи метеорологични условия.

По-късно същата година, през септември, алпинистът и атлет Любомир Палакарчев от туристическо дружество „Черни връх“ прави своето трето преминаване по маршрута. Благодарение на отличната си предварителна подготовка и правилна стратегия той преминава маршрута за забележителните 5 дни и 18 часа. До този момент това е върхово постижение за планинското бягане, но Любо знае, че на база натрупания опит може да се постигне и по-добър резултат.

Година по-късно, през септември 1987 година Любомир Палакарчев и Иван Иванов правят нов опит за рекорд – по предварителни планове за около 4 дни и половина. Иван Иванов се отказва на втория ден, а Любо преминава трасето със закъснение за 5 дни и 14 часа, като подобрява собствения си рекорд. Това е забележително постижение за българския спорт, което остава ненадминато десетилетия наред. Още по-впечатляващ е фактът, че екипировката и комуникациите през 80-те години са били на съвсем различно ниво. Любомир е бягал гол до кръста с обикновени шорти и фенерче в ръка, понеже тогава челници не е имало. Разполагал е с шофьор, който го е пресрещал на проходите.

Следва дълго затишие и няколко неофициални опита за подобряване на рекорда на Любомир Палакарчев. Едва през 2014 година започва отново да се говори за подобряване на рекорда. Кирил Николов – един от елитните български бегачи, прави опит за нов рекорд, но поради проблеми с организацията прекратява опита в последния етап. Новият рекорд е поставен година по-късно, през 2015-та. Бегачът Божидар Антонов пробягва разстоянието за 5 дни и 10 часа. Това постижение е част от дългосрочен план на Божидар и своеобразна тренировка за постигане на време около 4 дни, което ще се случи през следващите години. По-късно същата година Кирил Николов прави повторен опит – този път успешен и с време значително по-кратко от рекордите досега – 4 дена и 13 часа. И към момента това е най-доброто постижение за пешеходно преминаване.

България все още не може да се похвали с жена, пробягала разстоянието. Атлетката Антония Григорова обяви, че ще направи опит за преминаване на маршрута за 6 дни, което ще постави стандарт в бягането за жени. През 2015 година Антония стана победител в обиколката на Витоша („Витоша 100“) и неин треньор за проекта „Ком-Емине 600“ ще бъде треньорката на Дизела – Наталия Величкова.

Към рекордите за пешеходно преминаване може да се споменат и някои забележителни постижения като това на известния български ориентировач Марин Диков, който има над 25 успешни преминавания на маршрута. Начо Иванов пък е водачът, които е изводил най-много групи по маршрута. През 2016 година преминава най-младият участник – Антония Рачева на 11 години.

Божидар Антонов (ляво) и Борислав Йорданов (дясно)

РЕКОРДИ – ВЕЛОСИПЕДНО ПРЕМИНАВАНЕ

Рекордът на Слави Рашков от 1981 година

Велосипедният рекорд за скоростно преминаване на пътя от връх Ком до нос Емине представлява не по-малък интерес, особено през последните години, когато планинското колоездене претърпява разцвет и набира масова популярност в световен мащаб. Първите данни за велосипеден рекорд са от 1981 година, когато ориентировачът Слави Рашков изминава разстоянието за 6 дни. Това е значимо постижение, особено предвид качеството и теглото на велосипедите по онова време. Подготовката отнема 3 години, през които Слави минава няколкократно маршрута и изготвя подробен план, съобразен с правилното разпределяне на силите по етапи.

Следва дълъг период, през който няма данни за опити за подобряване на рекорда. Едва през 2011 година Райко Стефанов поставя нов стандарт в планинското колоездене, като изминава разстоянието за 5 дни и 12 часа. Следващите постижения са със сравнително близки резултати. През 2014 година Борислав Йорданов поставя рекорд от 5 дни и 4 часа. Следва нов, неуспешен опит на Райко Стефанов за подобряване на постижението. През последните години се говори усилено, че е възможно преминаване за 4 дни, но до момента рекордът на Борислав Йорданов остава неподобрен.