Проходът Арабаконак

Ботевградският проход (до 1942 г. наричан Арабаконашки и останал по-известен с това име) е път с дължина 7 км, който пресича старопланинското било през Арабаконашката седловина на 970 м н.в. от с. Горно Камарци до Ботевград. Построен е през 1865 г. по нареждане на Мидхат паша и от следващата – 1866 г. става основен път от София за Северна България. През същата година през село Самунджиево е прекаран стратегически военен път, който свързва Русе и София. Отново по предложение на Мидхат паша селището се обявява за град и става център на каза с името Орхание, днес – Ботевград.

Арабаконашкият проход става място, на което се развиват важни исторически събития. Най-значимото от тях е по време на Руско-турската освободителна война, когато орханийската османска армия, начело с Мехмед Али паша и Шакир паша се изправя срещу Западния отряд на генерал Гурко. От 2 до 4 декември 1877 г. орханийската армия настъпва към прохода с цел да подкрепи Западната османска армия, обсадена край Плевен. Турските командири струпват голяма войска и артилерия. Предупреден за османските намерения, ген. Гурко предприема изпреварващи действия. Следват ожесточени боеве и три атаки на Османската армия, които са отблъснати. Орханийската армия е принудена да напусне прохода. През следващите дни Западният отряд на ген. Гурко преминава през Стара планина и на 4 януари освобождава София. В памет на руските воини, загинали в сраженията за овладяване на Арабаконашкия проход, на връхната му точка е издигнат паметник.

Пет години по-рано – на 22 септември 1872 г. е извършен Арабаконашкият обир от група комитетски дейци, начело с Димитър Общи, с цел да се набавят средства за купуване на оръжие за Вътрешната революционна организация. Въпреки забраната на Васил Левски за извършването на този акт, революционните дейци, преоблечени в турски военни дрехи, нападат пощенската кола, пътуваща от Орхание към София, и присвояват пренасяните 125 000 гроша. Извършителите на обира са разкрити по случайност и голяма част от тях са арестувани. Направените разкрития при разпитите довеждат до провал на революционната организация в Северна България и допринасят за залавянето на Васил Левски.

Друго историческо събитие, свързано с прохода, е неуспешният опит за атентат срещу цар Борис III, извършен на 14 април 1925 г. от група анархисти.

 

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *