Маркировката в Българските планини

Планините в България като цяло са добре маркирани, особено що се касае до високите части на Рила, Пирин и Стара планина. Туристическите маркировки биват няколко вида – лентова маркировка, стълбова маркировка и указателни табели. Освен тях се срещат и други видове маркировка с различно предназначение, които е добре да се разпознават и да се избягват нежелани заблуждения.

ТУРИСТИЧЕСКА МАРКИРОВКА

  1. Лентовата маркировка се нарича също и лятна маркировка. Представлява три линии, нанесени с боя върху камъни, дървета или други обекти по маршрута или в непосредствена близост до него. Средната линия представлява основния ориентиращ цвят, които е заобиколен от по една бяла линия от всяка от страните. Белият цвят се използва за привличане на вниманието и се нарича привличащ цвят. В много редки случаи за привличащ цвят се използва и жълтия – такава е старата маркировка на маршрута Ком-Емине. 
    Основните ориентиращи цветове, които се използват в България са червен, син, зелен и жълт. Маршрутът Ком-Емине е маркиран с червен цвят. Често се случва няколко маршрута, маркирани в различни цветове да се движат заедно в определени участъци. Тогава лентовата маркировка представлява няколко ивици – в краищата има по една ивица привличащ цвят, а по средата – ивици от съответните ориентиращи цветове, разделени с по една ивица привличащ цвят.  
    Лентовата маркировка често е изобразена като три ленти под формата на стрелка, разделящи се стрелки, или под формата на крива, описваща завои от терена. Често се срещат и метални табелки с цветовете на лентовата маркировка. 
    Не е лентова маркировка черна ивица, заключена между две бели ивици. Черният цвят се използва при маркирането на горскостопанските участъци, което е обяснено по-надоу в текста.
  2. Стълбовата маркирова представлява метални колове, забити в земята, на каменен или бетонен фундамент и боядисани на жълти и черни ивици с широчина 20 см. Използва се за маркиране на зимните пътища в планината. Често върху стълбовете се прикрепят и азимутни табелки, на които е написано разстоянието и азимутното отклонение до предходния и до следващия стълб/жалон. 
  3.  Указателните табели най-често са под формата на стрелки и се поставят на възлови разклонения или на места където има опасност от изгубване. Възможно е табелите да изобразяват схема на маршрута или на маршрутите в района с посочени часове за преминаването им. Табела с шахматно разположени черни и жълти квадрати се използва за обозначаване на лавиноопасни долини или пътеки.

МАРКИРАНЕ НА ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Защитените територии в България се маркират с лентова маркировка, нанесена с боя, най-често върху дървета, камъни или сгради. Представлява две ивици – бяла и червена с широчина по 3 см и абревиатура на категорията на защитената територия. Използват се следните абревиатури: Р (Резерват), НП (национален парк), ПР (Поддържан резерват), ЗМ (Защитена местност), ПЗ (Природна забележителност). Обикновено червеният цвят се поставя от страната на защитената територия, а белият – от страната на незащитената територия.

МАРКИРАНЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКИ УЧАСТЪЦИ

Горскостопанските участъци се маркират с бяла и черна ивица, поставени с боя на границата на участъка. Отстрани в бяло каре се написва номера или номерата на съответните участъци. Погрешно е да се използва подобна маркировка за ориентир, въпреки че понякога прилича на туристическата маркировка. Черният цвят никога не се използва за маркиране на туристически пътища.

  • Различни видове лентова маркировка
    anemptytextlline
  • Табела картосхема
    anemptytextlline
  • Маркировки за защитена територия и граница на отдел
    anemptytextlline