Лакатнишките скали

Лакатнишките скали се извисяват до 300 метра над левия бряг на река Искър между притоците Пробойница и Оплетнешка река. Името им идва от формата на завоя, който р.Искър прави на това място – наподобяваща сгънат лакът. Лакатнишките скали са мястото, където се заражда българският алпинизъм. През 1931 г. за първи път в България алпинистите Никола Чипев, Александър Белковски и Георги Стоименов използват алпийско въже, преминавайки по маршрутите “Прозореца” и “Дворците”. И днес тези скали са любимо място на запалените катерачи, а още от гарата погледът привлича сякаш кацналата на ръба на скалите червена къщичка – алпийският заслон „Орлово гнездо“. Заслонът е закрепен с метални шишове и бетон за скалите.

В района се намират и множество пещери, най-известна от които е Темната дупка. Тя е една от най-дългите пещери в България. Разположена е на 4 етажа. Не е адаптирана за туристи и е достъпна само за подготвени пещерняци. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Други по-интересни пещери в този район са Козарската, Свинска дупка, Ръжишката, Зиданка и др. Характерно за тях е, че не са облагородени и е трябва да бъдат посещавани с екипировка и опитен водач.
На най-високата точка на Лакатнишките скали се възвисява паметникът „Септемврийци“, изграден да напомня за жертвите на Септемврийското въстание през 1923 г. На скалата срещу него е 10-метровият кръст, поставен в памет на загиналите алпинисти в България, където всяка година се отслужва молебен.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *