ПЪРВИ СТЪПКИ ПО КОМ-ЕМИНЕ 

ИДЕЯТА

Алеко Константинов

Идеята за билно прекосяване на Стара планина – от Сръбската граница до нос Емине възниква скоро след появата на туристическото движение в България. Kaто основоположник на организирания туризъм в България се почита видният общественик, юрист и писател Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца). Алеко е роден в град Свищов в Османската империя през 1863 г. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след това завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881 г.) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885 г.). След завръщането си в България Алеко работи като юрист и се занимава активно с обществена дейност. На 23.08.1895 г. публикува във в. „Зора“ покана за групово изкачване на Черни връх. Само четири дни по-късно, на 27 август, под ръководството на Щастливеца и двама горски служители,  297 ентусиасти от София и страната се включват в прехода от Орлов мост до най-високия връх на Витоша. Датата се счита за началото на организираното българското туристическо движение.

Съвсем скоро се заговаря за идеята за прекосяване на България пеша – от край до край по билото на Стара планина. Самият Алеко споделял често сред приятелите си, че ако не успее да изпълни голямата си мечта за околосветско пътешествие, би се радвал да прекоси „величествения Балкан“ от границата със Сърбия до Черно море. Трансбалканското пътешествие днес е популярно като Ком-Емине и започва от най-близкия позволен за изкачване с туристическа цел връх – Голям Ком. Днес е възможно да се изходи и цялото било на Стара планина, включително и граничните зони, като предварително се вземе позволение от дирекциите на Гранична полиция.

ПЪРВОТО ПРЕМИНАВАНЕ

Павел Делирадев

Ком – Емине е труден, но много желан от туристите преход както в миналото, така и днес. За съжаление Щастливеца не успява да проходи маршрута поради преждевременната си смърт. Първото преминаване по маршрута е осъществено през 1933 г. от видния географ и естествоизпитател Павел Димитров Делирадев, наричан още “следовникът на Алеко”, 36 години след убийството на Щастливеца.

Павел Делирадев е учен, общественик и публицист, роден в Панагюрище, роднина на големия пътешественик Никола Делирадев. Животът му е изключително активен и изпълнен с интересни събития и поврати. До 1920 година се занимава активно с политика, бил е секретар на четата на Яне Сандански, а по-късно е мобилизиран във войните за национално обединение. След войните Делирадев излиза от обществено-политическия живот и продължава работата си изцяло в научно-изследователската сфера. Под негово ръководство е проведено първото масово изкачване на вр. Мусала (8 април 1923 г.). Павел Делирадев е сред основоположниците на алпинизма и пещерното дело в България.

Старата хижа Козя Стена

През 1933 г. Делирадев осъществява мечтата на Алеко Константинов и заедно със своя спътник Павел Цвятков изминават пътя от вр. Ком до нос Емине, значително по-труден и обиколен от днешния маршрут. Делирадев и Цвятков носят 20-30 килограмови раници по 10-12 часа на ден, почти през цялото време в дъжд и сравнително ниски температури. Тогава по пътя е имало само 7 хижи и повечето нощи те са били на открито, завити с платнище около запален огън. Особено голям принос за българския туризъм и книжнина е наследството, което Павел Делирадев оставя – книгата “Отъ Комъ до Емине”. В нея той подробно описва наблюденията и преживяванията си по време на прехода, както и своите размисли и анализи върху видяното.

ТРАСИРАНЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА МАРШРУТА 

Доброванските скални гъби

Eдва през 50-те години на миналия век се проявява сериозен интерес за трасирането и маркирането на старопланинското било. Първият организиран масов поход се случва през лятото на 1953 година, когато под ръководството на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт група от 34 души прекосяват билото от Ком до Емине за 30 дни. В източниците се посочва слабата организация и незадълбочената предварителна подготовка на експедицията като съществен проблем при провеждането й. Необходими са още два проучвателни похода, които се провеждат през 1955 и 1959 година, за да се установи точната траектория на маршрута. Това са години на възход за туризма, когато са изградени голяма част от туристическите хижи не само в Стара планина, но и в другите планини в България. Започва и активното поставяне на маркировка на много от утвърдените за туризъм пътеки.

Морски фар Емине

През 60-те години на миналия век са реализирани някои от емблематичните премиери на маршрута – със ски (1962 г.), от Емине до Ком (1964 г.) и с мотоциклети (1965 г.). В рамките на малко повече от десетилетие популярността на прехода нараства и има все повече желаещи да участват. През 70-те години Българският туристически съюз (БТС) поставя началото на една традиция, която е жива и до днес – ежегодното организирано преминаване на маршрута. Днес традиционният поход се организира от Българската федерация по туризъм веднъж или два пъти в годината, като всеки желаещ може да се включи.

През 1987 г. е поставен рекорд за скоростно преминаване на маршрута от Любомир Палакарчев – 5 дни и 14 часа. През годините са правени много безуспешни опити за подобряване на този рекорд. Едва през 2015 г. Божидар Антонов пробягва маршрута за 5 дни и 10 часа, а броени дни след това Кирил Николов поставя рекорда от 4 дни и 13 часа.