Долината на река Тъжа Previous item Гърмящата гора Next item Връх Ботев

Долината на река Тъжа

Река Тъжа извира от южния склон на връх Зелениковец. Изворът й се намира на 1,4 км южно от връх Марагидик. Оттам реката се спуска между южните склонове на Балкана, навлиза в казанлъшкото поле и след това се влива в Тунджа. Дължината й е 26 км, а водосборният й басейн – 116 км2. В първите си 4 км реката тече на изток, после прави завой на юг и продължава в тясна каньоновидна долина с множество водопади. Кадемлийското и Бабското пръскало са две забележителности, разположени на левите притоци на реката. На излизане от планината, Тъжа разсича скалните отвеси на живописното Тъжанско ждрело – част от резерват „Джендема“. По склоновете на ждрелото са разположени Купените, Козя стена и Паунов връх – скални кули, с изсечени в тях помещения, част от древна крепост.

Народните предания са съхранили спомен и за произхода на името на тази красива река. Разказват, че някога тя се виела из старопланинските усои спокойна и безименна. Но в много стари времена при изворите й самодивите се събирали и хората странели от това място. В едно от селата наблизо живели брат и сестра – сираци. Братът бил овчар. Денем обикалял с овцете по тучните пасища. Вечер се прибирал при сестра си, която го чакала, готвела му и му помагала с животните. Веднъж момъкът закарал стадото близо до изворите на безименната река. А там няколко самодиви решели косите си, които се спускали доземи и закривали снагите им. Изгарял от желание овчарят да зърне лицата им, ала се страхувал, че ще ги разсърди, ако им подвикне. Почудил се, па извадил кавала си и засвирил, отначало по-тихо и по-бавно, и после все по-ситно и по-силно. Самодивите завъртели кръшно хоро. Играели красавиците и не спирали. По някое време една от тях рекла на овчаря, че ако ги надсвири, ще може да си избере една от тях за жена. Надиграят ли го те, тогава ще трябва да го разкъсат, та за всяка да има по парченце от него. Уплашил се момъкът и свирил, докато не издъхнал от умора. Чакала го сестра му да се върне, ала не го дочакала. Вечерта стадото се прибрало без овчар. Уплашила се девойката, разплакала се. Едва дочакала да дойде утрото и тръгнала да го търси. Престрашила се. Стигнала изворите и го намерила да лежи мъртъв – пръстите на ръцете му били окървавени. На устните му била засъхнала кръвта от дробовете му, които не издържали на толкова дългата свирня. Заплакала сестрата с най-тъжните си сълзи, които падали в реката. Ден след ден идвала тя на мястото, където открила мъртвия си брат, плачела и тъжила за него. Затова и хората нарекли реката Тъжа.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *