Берковица

Берковица е красив град с мек климат, чист въздух и прелестна природа, отдалечен на едва 85 км от София. Тя е национален планински курорт, разположен на северните склонове на Берковската планина в Западна Стара планина, в подножието на връх Ком. Буковите, кестеновите гори и малините са много разпространени в региона. Градската чешма в Берковица, изработена от червен берковски мрамор, е посветена на малинарките.

Берковица е селище с древна история. За първи път името се споменава в турски документ от 1445 г. като център на вилает. Историята на града е наситена с множество битки и въстания. Хълмът Калето, който се издига в самия център на Берковица, още от древността е използван за защита от нежелани нашествия. На него се намират късноантична крепостна стена и две църкви, датирани от същия период, както и раннохристиянска базилика. Заради стратегическото си разположение, крепостта Калето е била многократно разрушавана и построявана отново.

Една от най-големите забележителностите на града е часовниковата кула, която се намира на площад „Йордан Радичков“. Строена в периода от 1762 до 1764 г., тя е напълно запазена и е обявена за паметник на културата. Часовниковият механизъм, ръчно изработен от бесарабски българи в Букурещ, е донесен специално за строежа в Берковица. Часовникът и до днес безпогрешно отмерва времето.

В началото на 19 век в Берковица започват да се развиват различни занаяти, които днес са представени в Етнографския музей, включен в Стоте национални туристически обекта на България. Около 1835 г. в града е открито килийно училище, а през 1870 – са изградени двукатното класно училище „Отец Паисий“ и девическо училище. В годините преди Освобождението културното развитие на Берковица е забележително. По това време са изградени читалище, създава се ученическо дружество, построен е катедралният храм „Св. Николай Чудотворец“, съграден е Клисурският манастир.

От 7 март 1879 до 18 септември 1880 големият български поет и писател Иван Вазов е председател на Окръжния съд в Берковица, като по време на работата си там се занимава предимно с битови дела. Къщата, в която живее по време на пребиваването си в града, днес е обявена за паметник на културата с национално значение. Престоят на Вазов в града се смята за един от най-плодотворните в неговото творчество. Самият той пише, че е обичал да се разхожда „из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко… При един излет на величествения Ком видях като на длан цяла Западна България и Източна Сърбия. Ширине безкрайно, простори необятни, въздух, небеса…“ В Берковица Вазов пише поемите „Грамада“, „Зихра”, хумористичния разказ „Моята съседка Гмитра”, стихотворенията „На Ком”, „На детето”, „Малини”. През 1965 г. на връх Ком се открива паметник на патриарха на българската литература.

Важна следа в историята на града оставя и писателят Йордан Радичков – два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, чийто произведения са превеждани на 37 езика и издавани в 50 страни по света. Той завършва гимназия в Берковица, а там все още се пази чинът, на който е седял, стаята пък е превърната в кабинет по литература. В градската библиотека, носеща неговото име, ежегодно се провеждат различни културни събития.

Add Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *